До 9-то коляно

Любо Канов и Петър Москов, съчуредители на КОД

Д-р Любомир Канов по повод годишнината от атентата в Св. Неделя

Когато комунистът тръгне да “усъвършенства” човешкия род, той наистина воюва със своите “класови врагове” до девето коляно, той унищожава семейният ген, затрива го безмилостно, с всичките му таланти и качества, култивирани като традиции и умения понякога в протежение на цели столетия. Нацистът също воюва с гена, с генетиката на другата, лошата “раса”, затова изгаря в пещите всички наред. Но перфидният комунистически геноцид, някакси напомня за най-долните бандити от утайката на криминалния свят.

Те винаги воюват с жените, децата и семействата на своите “врагове” или жертви. Това е техният почерк-взимат за заложници или атакуват семействата и децата. До девето коляно.

Мисля, че само Пабло Ескобар беше стигнал до толкова дълбока низост. Прочие, даже Италианската Мафия има респект и спира пред вратата на семейството, жената и майката. Поне донякъде спазва някакъв си уродлив кодекса на честта. Но от друга страна, сякаш тази болшевишка стратегия се оказа успешна. Днес са много малко онези, които са успели да избегнат една или друга форма на комунистическия геноцид. Повечето потенциални противници на комунистите не са имали дори шансът да бъдат родени, а други са заминали далече и вече са престанали да бъдат българи.

Поради тази причина “това което имаме” днес като политическа класа и партийни водачи са Нинова, Жаблянов, Зарков, хрущовеца Симов, Ерменков, Добрев, Кутев и прочие, а като културен елит са ни “дадени” да се гаврят с нас Дърева и Волгин. Спин, предаващ се по наследство помежду победителите в тази стогодишна война срещу собственият народ, господа съдебни заседатели!

На днешният 16 април 1925 година техните съпартийци и духовни предтечи от Столетницата, изпълниха поръчението на Коминтерна и на своите господари от Москва, като извършиха най-кървавият атентат на ХХ век. Искаха да обезглавят нацията си, да избият първенците на народа си, като посеят ужас, хаос и гражданска война в България. Те никога не са се спирали пред нищо, никога не са имали съвест и никога не са познавали разкаянието. Те не са родени от България, тях “червеното знаме роди ги…”, учители им бяха Ленин, Сталин, Димитров, а дядо им се казваше Карл Маркс. Успяха да довършат геноцида на собствения си народ с помощта на съветските танкове 20 години по-късно. 

А утре се канят пак да вземат властта. 

Хайде, градска интелигенцио, дето е уж оцеляла, да вземем да им помогнем, а?

Д-р Любомир Канов е психиатър и писател. Завършил медицина в София в 1971 г, специализирал психиатрия и работил до 1977, когато е атестуван и осъден за контрареволюционна дейност, целяща подкопаването на социализма у нас и в СССР. Излежава присъдата в Старозагорския Затвор. Емигрира в Канада и САЩ през 1984 г, където отново практикува като лекар и американски психиатър. Работи като директор на Клиника за психично здраве и като частно практикуващ до 2016 г, когато се завръща в България. Отличен е с диплома “Top American Psychiatrists” за 2004 г. Публикувал е пет белетристични книги и е носител на Националната награда на българските писатели за 1992г. Женен, има един син.

За нас