Западните либерали – диктатура на несвободата

Д-р Любомир Канов, Учредител на КОД

Д-р Любомир Канов говори на пресконференцията за представянето на политическата декларация на КОД.

Ние не сме просто мечтатели, които се надяват утре да променят всичко и не мислим, че всичко започва с нас. Но това, което се надяваме да постигнем, е промяна на манталитета на политическото мислене, поставяне на съвсем ясни принципи на дясното политическо мислене.

Ако за миг излезем от битовия цикъл на новините и отдалечим перспективата от България, ще видим, че тя е разположена много централно, в свят, в който се развиват бурни процеси – тектонични сили, които се сблъскват. Тези сили са не само идеологически. Те са икономически, политически и най-вече – духовни. Те са битка на ценности.

Вечните руски имперски амбиции – клинът между нас и Европа

Ние знаем за онази утопия, която произтече от брадата на Маркс и беше ознаменувана със залпа на “Аврора”. Знаем нейния път. Знаем за опита човекът да бъде преустроен, реформиран, да бъде превърнат в нов човек, нео-човек, човек комунистически. Знаем за провала и за пълната безчовечност на този експеримент. Той се провали, но на негово място изникна старата империалистическа хидра на имперска Русия, този път наметната с плаща на православието. Тя играе върху тънките струни на мнозина българи, индоктринирани и промивани повече от век с русофилски фантазии. Тази Русия представлява единия ценностен полюс на един сблъсък. Този сблъсък е опитът да се представи за всъщност десен и православен проект, който да защитава населението от покварената “гей” Европа и то под руните на православието. Всичко това, разбира се, подкрепено от много силна пета колона в България, която спекулира с това русофилство, внедрено в съзнанието на много българи. Тази пета колона е клинът между нас и Европа и цели да установи плацдарм на Балканите. Това са вечните стари, руски имперски амбиции. Това е едната опасност.

Западните либерали – диктатура на несвободата

Другата опасност, не по-малко интересна и отново от брадата на Маркс – на Запад се разви един ляв начин на мислене, неомарксистки и либерален по същество. Самата дума либерален, която е дериват на свобода, се превърна в своята противоположност. Това мислене се превърна в либерална диктатура, в политически коректен език, в потискане на мнение, на изразяване и непрекъснати обвинения за прегрешения, които произтичат от една морална сюпериорност. Нейните мислители вече съвсем открито заглушават гласа на дясното и на консервативното, което за съжаление в последните десетилетия беше престъпление.

Генералното сражение между дясното и лявото

Това е втората битка и тя се води в целия западен свят – в САЩ, в Европа. На тези европейски избори ще има генерално сражение на дясното и лявото, независимо как се наричат партиите. Това са основни противоположни принципи и възгледи за човека.

Консервативният начин на мислене за човека е, че той има абсолютна стойност, независимо от неговия пол, цвят и каквито и да било други особености. Той има същите права и същите задължения, както всеки друг.

В консервативния начин на мислене няма групи със специални привилегии. Това ние вече сме го живяли. Много от сегашния така наречен елит е отхранен с народни пенсии на борци против капитализма. Сега са първи капиталисти. Много банкери са агенти на ДС, които арестуваха някога хората, за това, че притежават 10 долара. Това е една извратена представа за преход от комунизъм към свободно общество и в този смисъл неомарксическите песни на сирените от либералните крила на Запада всъщност наливат вода в същата тази воденица на марксизма, на опита на човека да бъде вкаран в някаква утопия.

Неоосманизъм на изток от нас

Третата опасност, която наднича през Азия, Евразия и Мала Азия, е опасността от новото преселение на народите. Това е също и опасността на неоосманизма на наша голяма съседска страна. Това са сложните преплитания на народ, който съдържа в себе си хора с мохамеданско съзнание, със самоличност на турски етнос, което би могло да бъде извор на невероятни раздори. Войната срещу нашите сънародници с друго вероизповедание не може да се води! Те трябва да бъдат приети, уважавани и обичани.

Ценностите, на които стъпваме

Всеки опит да се разделят хората на групи със специални привилегии, трябва да бъде пресичан. Никой не трябва да бъде специално третиран от държавата поради свои сексуални, расови или други особености. Всеки човек има абсолютна стойност сам по себе и не държавата е тази, която трябва да го присвои и да го превърне в своя собственост. Човек има отговорност само пред себе си и пред своите деца. Хората трябва да бъдат издигнати от бедността и мизерията. Тяхното достойнство трябва да се възстанови. Те трябва да се трудят и да се ползват от плодовете на своя труд, за да отгледат своите деца и да живеят като хора. Никой няма по-голямо задължение за това да бъде човек, отколкото самия човек за себе си.

Д-р Любомир Канов е психиатър и писател. Завършил медицина в София в 1971 г, специализирал психиатрия и работил до 1977, когато е атестуван и осъден за контрареволюционна дейност, целяща подкопаването на социализма у нас и в СССР. Излежава присъдата в Старозагорския Затвор. Емигрира в Канада и САЩ през 1984 г, където отново практикува като лекар и американски психиатър. Работи като директор на Клиника за психично здраве и като частно практикуващ до 2016 г, когато се завръща в България. Отличен е с диплома “Top American Psychiatrists” за 2004 г. Публикувал е пет белетристични книги и е носител на Националната награда на българските писатели за 1992г. Женен, има един син.

За нас