Д-р Любомир Канов: У нас русофилството е като стокхолмски синдром

– Д-р Канов, какви са причините за яростната конфронтация в момента между русофили и русофоби?

– Първо, никога не се извърши ясна десъветизация и декомунизация. Всички подобни паметници останаха. В народната памет се мержелеят неправдоподобни тези, които се изучаваха 45 години. Второ, българите бяха държани в изолация от големия свят и захранвани със задължително изучавания руски език и гледането на съветска телевизия. Въпреки забраната им днес пак има доста руски канали. Защо и как, не ми е ясно.

– Защо българинът е по-привързан към Русия от другите народи?

– Руската пропаганда намира приют в българската душа и срещу нея не се води никаква разяснителна кампания. Трябва ни образование, което да преподава ясно историческите факти. Като се започне от времето на имперска Русия, през ролята ѝ чрез Коминтерна между двете световни войни, болшевизирането на БКП, взривовете, диверсията от страна на руската агентура и се стигне до буквалния класов геноцид.

Това е битката на съветската система срещу нашия народ и налагане на сталинистка диктатура след 9 септември за установяване на пълно тоталитарно господство. Властта завзеха онези, които можеха да убиват своите класови “врагове” и го правеха без никакви угризения на съвестта.

Не е изчистен българският манталитет от напластените лъжи. Комунизмът не беше обявен за абсолютно зло, както бе заклеймен фашизмът. Стои също и въпросът за руските имоти и притежаването на значителни финансови ресурси и бизнеси от скрити или явни путински олигарси и агенти навсякъде из страната, особено в източната част и по черноморското крайбрежие. Като например този на община Москва в курорта Камчия, който по същество е руски анклав на наша територия.

Нашият народ е податлив на руското влияние и на Путин и поради това, че ги възприема едва ли не като защитници на православието срещу “покварения гей Запад”. Българите не са твърде религиозни, но са консервативни и се самоопределят като православни. Консервативни като нрави и обичаи са и нашите сънародници с мюсюлманско вероизповедание. Тоест прекалено агресивното налагане на чужди културни модели, особено в областта на сексуалното възпитание на децата и самоопределянето на половата принадлежност в ранна възраст, се посреща враждебно и формира антизападна и антиевропейска нагласа.

На свой ред това подхранва пропутински проекти и създава тяга към Русия като защитна сила.

– Има ли русофилството обяснение в народопсихологията ни?

– Основната причина в дълбочина освен гореизложените фактори е, че хора, живели векове по волята на господар, решавал еднолично техните съдби, имат робска психика. Дали този господар е Завоевател, Император, Държавата или Големият брат, няма значение. Оставени сами на себе си, такива личности са нещастни, че трябва да се справят със суровия живот в модерните демократични общества без заповеди и инструкции.

Чувстват се загубени и дезориентирани и започват да търсят отново бащицата, господаря, Тато или Бате.

Това са патологични механизми на привързаност към диктатора и диктатурата, подобен на феномена на битите жени. Привързаността и надеждата, свързвани с Дядо Иван – впрочем един от най-жестоките руски царе, унищожил Волжска България, – после преминават към СССР, Русия и към нашите местни тирани. България, за съжаление, боледува от един латентен и хроничен проруски синдром, сходен с т.нар. стокхолмски синдром, когато жертвата се влюбва в мъчителя си.

– Защо Западът по-трудно пробива у нас? Последните данни сочат, че едва 17% от българите имат негативно отношение към Русия?

– Повечето хора желаят да си запазят хорото и начина на живот и вярват, че “либералният Запад” иска да наложи Истанбулската конвенция и “да им отнеме децата”. Затова търсят закрила при Дядо Иван. През 1877-1878 г. войната между двете империи – Руската и Османската, е водена с цел овладяване на Проливите, а нашето освобождение е било страничен ефект от тази война. Българската държава е била схващана от императора като руски протекторат и евентуално отвъддунавска губерния. 

След Освобождението Москва не се е интересувала от нас като народ и е пречила на нашето обединение. Когато през 1885 г. Сърбия ни напада, руските офицери са напуснали армията и са я оставили без висши офицери. През XX век тенденцията продължава. Съветските войски също не са били наши освободители и приятели, смятали са ни за потенциална 16-а република.

Вземете цялата ни история още от времето на Раковски, Руската империя, ролята на Коминтерна, на СССР, сталинизма, брежневизма – всичко това е епопея на едно васално подчинено положение, съпроводено с манталитетни увреди.

*интервюто е от сайта 24chasa.bg