Какви цели си поставя КОД?

За да се промени нещо в една страна, човек трябва да участва в нейната политиката. Затова и ние си поставяме политически цели.

Разговор на Д-р Любомир Канов в студио Темите на ТВ Европа, 11 Април 2019 г. Видео можете да гледате тук.

Десният консервативен сектор остана незаселен, непредставен политически и ние се надяваме, че има достатъчно голям брой хора, които споделят нашите възгледи и философия, но не са представени по подходящ начин от съществуващата десница.

Провалът на лявото

За нас либералното се провали най-малко по два начина. Първоначално като марксическо, социалистическо ляво. То се срина и показа своята несъстоятелност, поради причината, че то не съответства на човешката природа.

Социализмът е нечовешки строй, които си служи с нечовешки средства, за да постигне свръхчовешки цели.На негово място се появи заместник, новият вид левичарство –  прогресивно, либерално, неомарксическо. Това е същото като гореспоменатото, но опаковано по друг начин.

Когато отпадна класовата борба, трябваше да се създаде един друг мним образ на опресираните, потиснатите и нещастните, който трябва да бъде обявен за жертва и защитаван с неолиберални теории. Това започва през60-те и 70-те години, Херберт Маркузе, френските мислители, английският департамент на Йейлския университет и след това във всички западно-крайбрежни университети. Това стана един идеологически пожар, в който се включват неподозиращи млади хора, които имат инстинкта за справедливост. Те лековерно се доверяват на това, че трябва да защитават отделни групи нетрудещи се или, в техните очи, опресирани хора и стигат в крайна сметка и до самата природа, която се оказва жертва на човека.

Интимното политиканстване

Имаше разлом в Демократи за Силна България (ДСБ) и една част от тях отидоха вляво. Съюзиха се с хора, които номинално се считат за десни, но по една обективна класификация са по-скоро ляволиберални. Към тях започнаха да се пришиват и Зелените. Всичко се измести твърде в ляво. Нашата визия защитава образа на един десен човек с интегритет и убеждения, които действително стоят вдясно.

 Демаркационните линии между КОД и другите

Има демаркационни линии между нас и ГЕРБ. Съществуват неща, които ние не приемаме в ГЕРБ. Най-общо, това са застой и липса на промени в обществото, които те обещаваха и не успяха да се справят. В действителност те са в коалиция, но това не може служи за оправдание. На някакво ниво има политически нечиста игра, която ние искаме да избистрим вдясно. Затова между нас има това разграничаване – ние стоим в дясно от ГЕРБ, но не ги обявяваме за свои врагове.

Нашите политически опоненти е ДПС и БСП и разбира се – “Атака”.

“Атака” номинално се числи към патриотичните партии. За нас това е крайно лява, крайно неуравновесена партия, с неясни цели, произходи и финансиране.

Имаме известно припокривания с ВМРО и Национален фронт за спасение на България (НФСБ) по отношение на някои дясноконсервативни и патриотични ценности, без да се припокриваме.

ЕС и грешната линия на прекален контрол

Нашата геополитическа ориентация към НАТО и ЕС не подлежи на съмнение. Това, което подлежи на съмнение, е посоката, която зае Европейският съюз – бюрократизъм, статизъм и дори държавизъм в негативния смисъл, което означава прекален контрол, без да виждат палитрата на многообразието в самата Европа. От друга страна Европа показва една безкритична отвореност към чужди култури, към мултикултурализъм, опитвайки се да създаде един кодекс на правилното говорене и политическата коректност. Европа се опитва да създава нови видове престъпления – хомофобия, език на омразата, ксенофобия, а аспекти на културната сфера и би трябва да бъдат оставени на културното развитие на всяка една отделна нация, съобразно нейните разбирания за това.

ЕС трябва да се занимава с общите неща, с отбраната, с която той не се занимава особено успешно.

Европейски съюз – да, но той трябва да мине в друг коловоз, според нас, без това да отрича неговото значение и бъдеще като обединение на европейския народ.

Д-р Любомир Канов е психиатър и писател. Завършил медицина в София в 1971 г, специализирал психиатрия и работил до 1977, когато е атестуван и осъден за контрареволюционна дейност, целяща подкопаването на социализма у нас и в СССР. Излежава присъдата в Старозагорския Затвор. Емигрира в Канада и САЩ през 1984 г, където отново практикува като лекар и американски психиатър. Работи като директор на Клиника за психично здраве и като частно практикуващ до 2016 г, когато се завръща в България. Отличен е с диплома “Top American Psychiatrists” за 2004 г. Публикувал е пет белетристични книги и е носител на Националната награда на българските писатели за 1992г. Женен, има един син.