Петър Москов: Крайно време беше за борба със спекулата!

След битката с корумпираната партийна политическа система…

След призива за изчистване на институциите от всичко старо и гнило…

След налагането на „правилните“ културни и естетически норми…

След поставяне на целта за намаляване на неравенството…

След съзнателно поддържаната парламентарна немощ…

След забиване на знамето-оставете политическите си възгледи за друг път, сега добрите трябва да унищожат лошите…

За да се изпълни изцяло пропагандният учебник с който са дошли на власт националсоциализмът, фашизмът и комунизмът, е нужна борба със спекулата, като част от налагане на справедливистта. Тази справедливост гласи,че ако ставаш в 5, правиш нещо, в което си вложил собствените си пари и после го продаваш с печалба, ти не си производител/търговец/предприемач, който плаща заплати и данъци. Ти си спекулант, който трябва да бъде посочен и мразен, защото печелиш на гърба на народа.

Така победата на социализма, независимо как се нарича в момента-либерално, зелено, социално или просто „добро“, е подкрепена от широки народни маси, искащи ценова справедливост. (как им роди главата това словосъчетание, не знам. )

Освен всичко друго, това е стария номер с „малката правда“.

Като ти кажат, че виновен е човека с бакалницата на ъгала, ти отиваш да го набиеш и не се занимаваш да биеш „червения боклук“ (по Морфов ), който контролира цената на едро на житото, например.

П.П.

За тези, които обясняват напоително, че са ходили в Париж по Коледа и там цената на млякото била по-ниска, ще кажа следното:

В Париж/Берлин/Брюксел има реален пазар, роден от дълги години работа и конкуренция. В България сме нарекли пазар, нещо което е родено от разбирането на посткомунистическата олигархия за преход и е контролирано от нея през картели, които както се пееше в песента за чекиста имат пистолет и тайна.

В Париж субсидиите за земеделие и животновъдство са в пъти повече от тези в България.

Ценообразуването на 50 милионен пазар е различно от ценообразуването на 5 милионен.

Зеленото безумие, което надува цените на енергоносителите, в Париж е субсидирано в различна степен от при нас.

Затова е глупаво да се правят тези сравнения!

Има два пътя.

Първият е политически да се противопоставим на леваците, във всичките им форми.

Вторият е предприемачите да се преквалифицират (като енергетиците ) в „социални изследователи на експресията на пола“, например.

Ми кво, очевидно е доходно, а и не се става в пет, нали…

Хубав ден!