Петър Москов, лидер на КОД, пред „Труд news”: Кандидатурата на Терзиев за кмет на София е арогантна демонстрация

Изборът на Васил Терзиев за кандидат за столичен кмет на ПП и ДБ и въобще за кандидат за кмет, не е плод на случайност, не е плод на спонсорство и връщане на вересиите, това е план. С издигането на тази кандидатура, хората които претендират да са проевропейски, демократични, в някаква степен десни, казват: Ние слагаме мокър печат и подпечатваме резултатите от криминалния преход. Това е, казва пред „Труд news” доктор Петър Москов. Той отговаря и на въпроса защо партията, на която е председател – КОД, застава зад кандидатурата на професор Вили Лилков за кмет на София.

– Доктор Москов, заставате с партия КОД зад кандидатурата за кмет на професор Вили Лилков, издигната от инициативен комитет. Не се ли опасявате, че по този начин ще се разпилеят десните гласове, а това ще осигури победа на кандидат на друга формация?
– Тази кандидатура дава възможност за гласуване „За“. Не „Против“, не за по-малко лошото, а „За“. Тук няма сметки, няма политически хитрини. Има разбирането, че политиката е занимание, в което със спокойствие и достойнство заявяваш кой си и зад какво стоиш, независимо от конюнктурата. Това е и възможност за различен избор. Различен от обещанията на левите за „утре и за бъдещето“. Различен от оправданията на ГЕРБ защо не са могли да направят нещо в миналото. Това е възможност за политическо представителство на тези, които искат да живеят сега! За тези, които осъзнават, че животът ни мина в обещания за светлото бъдеще и оправдания за тъмното минало. 

Това е възможност за тези, които не искат да подпечатат с гласа си заявката за реванш на червената номенклатура и знаят, че ГЕРБ не са верният отговор на тази арогантност.

Откакто е обявена кандидатурата на г-н Лилков, внушенията, че тя води до разцепление, е тезата на онези, които месеци наред правиха тънки сметки, как могат да мобилизират повече хора през призив за омраза към противника. Това са истинските разделители на обществото, безскрупулни, безпаметни и еднакви зад паравана на противопоставянето.

За мен кандидатурата на проф. Лилков, може да има единствено обединяваща роля. Затова и КОД застава зад нея. Убеден съм, че тук е мястото и на ДСБ и на СДС.

И ги призовавам да го направят! Време е всички ние, да направим крачка назад, да отчетем грешките си и да си спомним основанията на десницата. Заедно! Другото е сглобка, куролация и лъжа!

– От години вие говорите за обединение на десницата. Защо не може да се случи това?
– За мен в основата е, че всъщност десницата на прехода излезе от основанията си. А основанията бяха да скъса с миналото, да положи началото на възможността за ясна пазарна икономика и честни пазарни взаимоотношения и да гарантира скъсването ни с всякакви евразийски проекти. Нито едно от тези неща не се случи по време на прехода. Хората се обезвериха, покрай загубата на цели и на компас на десницата те се обезвериха в самото понятие дясно.

– В този смисъл, какво се случва с „Демократична България“?
– О, затова трябва да питате Христо. Мисля, че стигнаха предел, от който няма връщане. С издигането на Васил Терзиев за кмет на София, всъщност се случва точно това, за което бе отговорът ми на предишния въпрос. Кандидатурата на този човек е арогантна демонстрация. Арогантна демонстрация срещу всеки, който има паметта за злото и всеки, който иска бъдещето на децата му да не бъде свързано и контролирано от наследниците или търговските спътници на това зло. 

– Имате ли обяснение защо ДБ издигна човек с фамилия, която олицетворява ДС?
– Защо ДБ направи това, не знам, но там зарът е хвърлен. ДБ вече е част от тази арогантна легитимация на връщането на старото комунистическо минало в политическата власт. През криминалния преход то натрупа икономическа власт, ограбвайки обществото и държавата. Сега се опитва да превърне тази икономическа власт в политическа и отново да ни управлява както преди началото на прехода. ДБ изгуби идеологията, която да я поставя като част от българската десница и това за мен е тъжно. Мисля си, че София и България, защото от София тръгват големите политически процеси, са изправени пред избора, от една страна Държавна сигурност да ни се изсмее в лицето и да ни каже: Ние превъртяхме играта и вие загубихте, а от друга страна ГЕРБ да се явява единственият спасител от Държавна сигурност. И двете неща са неверни. Може би е време всички ние и аз, и другите хора, и ДБ да се дръпнем назад и да помислим дали това не е изцяло сгрешен път. На това нещо трябва да се даде отпор, КОД ще бъде част от този отпор на терена на София.

– Вие говорите ли си с Христо Иванов, с Атанас Атанасов? Попитахте ли ги какво правят в коалиция с „Продължаваме промяната”, защо застават зад кандидатурата на Терзиев?
– С риск да изглеждам недиалогичен, отговорът на въпроса защо го правят мен малко ме интересува. Въпросът е, че вече са го направили. Тоест за тях това е нещо нормално, нещо приемливо, нещо зад което могат да застанат с лицата си и да призоват привържениците се да бъдат част от него. А иначе деидеологизацията започна много по-рано с изстъпленията: Няма ляво, няма дясно. Това се случи още по време на управлението на Симеон Сакскобургготски и затова казвам, че червената нишка, която докара царското време в България, на нея това и е мечтата – да няма ляво и дясно, а да има само успели, промотирани от ДС лица, които да ни управляват. Така се случи с царят, така ще се случва сега с въпросния Терзиев. Но след като няма ляво, няма дясно, което беше флагът на образуването на Демократична България – нещо с мафията ще се борим, каквото и да значи това – последва подкрепата за бившето острие на БСП Мая Манолова, последва и подкрепата за президента Радев. Това са стъпки в една посока и въпросът „Защо” е към Христо Иванов и колегите му в ДБ. За мен е важен само фактът, че те го направиха и срещу това трябва да има отговор.

– Знаете ли как точно се появи Васил Терзиев, той досега бе само един от спонсорите на „Продължаваме промяната” и не е имал никакви политически амбиции?
– За мен теориите на конспирациите са били дъното, до което може да изпадне един политик, но наистина твърдя, че изборът на г-н Терзиев за кандидат за кмет на ПП и ДБ и въобще за кандидат за кмет не е плод на случайност, не е плод на спонсорство и връщане на вересиите, това е план. С издигането на тази кандидатура, хората които претендират да са проевропейски, демократични, в някаква степен десни, казват: Ние слагаме мокър печат и подпечатваме резултатите от криминалния преход. Това е. Примерете се и вървете напред, водени от успеха, закърмен през мрежите на ДС и политбюро. Това казват те и не е случайно, не е от нищото. Кой конкретен представител от тези прослойки щеше да е кандидат за кмет, няма значение. Проблемът не е в този човек. Той е такъв, какъвто е. Той е син на баща си, внук на дядо си и плод на тази среда – семейна и колегиална. Проблемът е в тези, които го издигат, защото тяхната претенция винаги е била, че се борят срещу това. Желанието да го карат да се отрича от собственото си потекло, за да стане по-симпатичен на избирателите е първо перверзно, и второ – безсмислено. Този човек е такъв, какъвто е. Но ти, като политическа сила, ако имаш претенции да си нещо различно и да представляваш различни хора, просто не го издигаш. А какво ще обяснява този човек и дали ще го карат да се отказва от баща си, извинете, това е още по-комунистическо, отколкото издигането на самата кандидатура.

– Самият Терзиев каза, че ще вкарат закон за лустрацията и нищо не последва, но вие казахте, че внасяте такъв проект. Как ще го внесете?
– Да. КОД вкарва този проект за лустрационно законодателство в трети или четвърти парламент и няма никаква реакция от тези, които наричат себе си дясно или пък ще ни пазят от ДС и комунистите. Внесохме цялата документация, до парламентарните групи на ГЕРБ, ППДБ и ДПС. Причината да се обърнем към тези три групи е, че пълната стъпка на проекта е промяна в конституцията, която гласи, че със закон в обществения и политическия живот могат да бъдат налагани ограничения на лица, които са ръководели или подпомагали режими, обявени за престъпни и свързаните с тях лица

– Редно ли е децата и внуците да отговарят за действията на родителите си?
– Ще отговоря с пример. Представете си, че сте кмет на община. А аз съм ваш зет – мъж на дъщеря ви. В днешното българско законодателство ако вие обявите обществена поръчка, зет ви не може да се яви на нея. Защото е свързано с вас по смисъла на закона лице. Никой не спори с това. По същия начин когато съпрузи, наследници по права линия, търговки съдружници, членове на УС и на търговски сдружения с ограничена и неограничена отговорност, се облагодетелстват от трансформацията на политическата власт на БСП и на ДС в икономическа, той трябва да бъде предмет на санкциите на този закон. Това, ако щете е българският закон Магнитски. Всички много се радват на американския политически закон. Да, законът Магнитски е политическо законодателство, с което американската нация казва: Извън съдебното доказателство, че някой е престъпник, през това законодателство пазим американското общество, американската медийна и съдебна система от хора, които отговарят на определени критерии, защото смятаме, че те ще имат зловредно влияние върху нашето общество. Тоест не разбирам как хора, които ръкопляскат и обвиняват други хора затова, че са предмет на санкции по закона Магнитски, биха могли да имат нещо против българско лустрационно законодателство. ГЕРБ, ППДБ и ДПС са адресатите на нашето искане да внесат проекта, защото тези три групи обявиха, че са формирали конституционно проевропейско мнозинство за правова държава. Няма европейско бъдеще на България и няма възможност за правова държава, няма възможност за смислено икономическо развитие, ако ние сме в пипалата на мрежите на старата ДС и на висшата партийна номенклатура. Т.е. има готово конституционно мнозинство, което ако наистина е проевропейско и е наистина за правова държава, то трябва да приеме тези промени в конституцията. Това е тяхното основание да съществуват като мнозинство и да подкрепят правителството. Не вярвам, че те могат да плюят върху заявката си, че са проевропейско мнозинство, излъчило проевропейско правителство, като отново отминат с мълчание нуждата да скъсаме с миналото.

– Защо досега не се скъса с миналото?
-Защото преходът беше измама. Беше трансформация на политическия елит на червените в икономически такъв. И ако трябва да има десница след прехода, тя трябва да бъде десница, която да възстанови основанията и да върне вярата на хората, че тези 30 години не са били безвъзвратно загубени и в икономически и в обществен план. В проектозакона за лустрацията не става въпрос за политически реванш, това не е закон, обърнат към миналото. Това е закон, обърнат към бъдещето. Ако има нещо, което безкрайно унищожава възможността ние да бъдем общество, което поне по базови неща има консенсус, то е че за тези години хората престанаха да вярват, че житейският успех се случва с образование и с работа. Те знаят, защото го виждат. В София е размито, но в малкия град виждат, че успехът е на сина, на зетя, на търговския съдружник на бившия партиен секретар, на бившия червен прокурор, на бившия шеф на комсомола, на бившия шеф на ДС. Това унищожава идеята за конкуренция, за успех чрез трудолюбие и образование. Това е смъртоносното влияние на тези мрежи и то трябва да бъде прекъснато.

– Как се случи така, че начело на държавата са все хора, свързани с въпросните мрежи – първо бяха синовете, сега са внуците и децата на обслужващия персонал?
– Българската ДС не е била по-силна от тази в Румъния, в Чехия, или Унгария. Навсякъде тези организации са зловещи. Ние никога като общество не направихме нужните стъпки да скъсаме с това минало. А това репресивно и престъпно комунистическо минало е зло. Злото не бива да се банализира със сълзлива разкази за битови съдби, като тази на Терзиев, който си носел мебели. Срещу злото трябва да има ясен отпор. Не можем да се научим да живеем със злото, защото сами ставаме част от него. Или му се противопоставяме и по-добре късно, отколкото никога, или наистина тези пичове са превъртели играта и са ни показали за пореден път среден пръст и ще продължат икономически и политически да командват съдбините на България. Има една особено зловеща прослойка от тези бивши кадесари, които целунаха пръста в американското посолство през последните години. Огромната част от тези хора прехвърлиха службата си от сървис на съветските господари, директно върху проимперската политика на Путин. Това някак си по наследство им се пада, но други в момента излизат и говорят от името на евроатлантизма, а това е унищожително в морален план. Защото когато на вас, на мен бившото ченге, което си е  късало ризите да се бори с империализма, с ЕС, днес излиза и казва: Ние ще водим България в Европа и в НАТО, това прави хората отвратени. Това дава сила на хора като Костадинов да обясняват, че има различен от европейския път, например в Евразия. Когато този тумор не е унищожен, той притежава унищожителната сила да метастазира и да унищожава обществения организъм. Ето затова е нужен закон за лустрацията – за бъдещето, а не за миналото.

– Какво точно предвижда този закон?
– Този закон е в две стъпки. Първата е промяна в конституцията, която е необходима, за да може всичко останало да е валидно. Оттам нататък се предвиждат промени в Изборния кодекс, в закона за обществените поръчки, в Закона за съдебната власт, в Закона за радио и телевизия. Предвижда невъзможност за срок от 10 години за лица, които са предмет на действието на този закон, да се кандидатират за народни представители, общински съветници и кметове. Законът за обществените поръчки предвижда невъзможност за участие в обществени поръчки на стойност над 100 000 лв., в закона за съдебната власт се предвижда тези лица в срок от 10 г. да не могат да бъдат съдии, прокурори и следователи. В закона за радиото и телевизията се предвижда такива лица и свързаните с тях да не могат да бъдат собственица на национални електронни медии или спонсори на такива. Това означава промени в медийната, съдебната, икономическата и политическата среда на държавата.

Нашият гост

Роден на 17 декември 1970 г. в София.
Завършил е Медицинския университет – София.
Има специалност по анестезиология и интензивно лечение.
Кариерата му на лекар започва в УМБАЛ “Св. Анна“ в София през 1994 г.
Специализирал е във Франция, Великобритания, Испания и САЩ.
През 2013 г. е избран за зам.-шеф на “Демократи за силна България”.
След като ДСБ напусна Реформаторския блок, остава индивидуален член на РБ. 
От 2014 г. до 2017 г. е министър на здравеопазването. През 2019 г. създава партия КОД.