Д-р Петър Москов: Бламиран е не Габровски, бламирана е възможността да се формира власт и да се приемат закони
Д-р Петър Москов, бивш министър на здравеопазването и лидер на ПП „Консервативно обединение на десницата“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.
След няколко часа безплодни дискусии в стил „да се търси под вола теле“ народните представители си изпълниха декламираните от седмица насам заклинания: „винаги със себе си, никога с Борисов“. Нямаше никакво значение, колко умно и честно ще говори проф. Николай Габровски, впечатлението наложено от дискусията в пленарната зала бе, че депутатите не го слушат, камо ли да вникнат в това, което им казва. Те вече са вторачени към мартенските предсрочни парламентарни избори и за тях дори днес трибуната бе удобно предизборно студио. Дали можеха да надскочат себе си и да опитат с предложеното правителство – въпросът след 3-часовата парламентарна дискусия звучи все повече наивно. Имат ли народните избраници поне инстинкт за самосъхранение, видимо – не, защото не успяха да преодолеят влечението си към бакалските електорални сметки.
В същото време президентът Румен Радев наложи вето на хартиената бюлетина, с което притисна до стената Кирил Петков и Асен Василев. Защото двамата се пробваха да си измият ръцете с държавния глава. Спомняте си, те не спираха да повтарят: само ако президентът наложи вето на Изборния кодекс, те ще предложат с втория мандат кабинет. Е, сега ще разберат по лошия начин, как Радев им изби за предстоящата предизборна кампания всички лозунги, колко отговорни политици са и как всъщност всички останали им пречат. И ако обобщим деня в две новини, те звучат така: парламентът отхвърли предложението на проф. Николай Габровски за премиер, президентът наложи вето на хартиената бюлетина. Каква е диагнозата на България днес? Наш гост е д-р Петър Москов – бивш министър на здравеопазването и лидер на политическа партия „Консервативно обединение на десницата“.
Аз след тези встъпителни думи в рамките на една минута едва ли мога да добавя нещо повече и за деня, и за смисъла. Не отказвам интервюто, просто казвам, че темата горе-долу е изчерпана по начина, по който я представихте.
Аз все пак искам да ви попитам, д-р Москов, какво се случи днес в парламента: здравите сили победиха здравия разум или здравия разум победи здравите сили?
Знаете ли, можем разбира се да се забавляваме, ако продължава да ни е забавно, с такива словесни интелектуални каламбури. Всъщност за мен, а и мисля, че за повечето разумни хора извън партизаните, кабинет да го наречем „Габровски“ беше нищо повече от инструмент. Инструмент за постигане на работещ парламент, нищо повече, но и нищо по-малко. Никой вменяем човек не е възлагал върху такъв кабинет някакви големи цели, големи перспективи, далечни хоризонти, а единствено и само постигане на работещ парламент. Защото това би означавало решението на депутатите, дали ще ходят на работа и ще изпълняват длъжностните си характеристики, защото т.нар. наши народни избраници имат следните две задължения в длъжностната си характеристика като избрани народни представители: първото е да формират власт, и второто е да приемат политики, да ги облекат в закони, която тази власт да провежда в действие. И всъщност бламиран е не Габровски, бламирана е възможността за това да се формира власт и да се приемат закони. А кой е здрава сила и кой е здрав разум, това е по-някакъв друг разговор, вероятно е за малко по-късни часове преди мача, за вино и за ракия. Знаете ли, ако трябва да сложим окончателния диагноза на днешния ден, всъщност тя е, че това нещо, което в парламента наричат от себе си „политически елит на нацията“, и тук не правя изключения, ще обясня защо, ако вашите слушатели са учудени от това, което казвам, е, че подобни жестове, защото това, което направи Николай Габровски, беше жест, жест за помощ към т.нар. „политически елит“, каквито жестове от гражданския и професионални авторитети повече не бива да бъдат правени. Защото хора като Николай Габровски са използвани за нещата, които вие ясно, точно по журналистически обяснихте във въведението на нашия разговор. Това е тъжно, защото когато безспорни професионалисти, доказани хора, не биват чувани, не биват слушани, а срещу тях се декламират поредните партийни словосъчетания, това също означава, че тези самодостатъчни си хора в парламента нямат нужда от различна енергия, от различно доверие. А причината да се стигне въобще до възможността хора като Николай Габровски да бъдат възможност за номинация, възможност за избор на министър-председател, е, че тези политици в парламента всъщност са заорали дъното на общественото доверие с всичко, което правят. И в това, което говоря, не изключвам ГЕРБ, защото поведението на ГЕРБ около номинацията на Габровски, самата номинация беше нещо, което адмирирам, и надявам се, че е така за повече хора, които слушат, но поведението на ГЕРБ около Габровски с водевилите, с футболни аналогии, с начина, по който се случваха преговорите, формално без поети ангажименти от страна на политически сили и т.н., всъщност някак си бяха кодирали бламирането на усилието на достоен човек като Николай Габровски, ако може да се свърши нещо. А това нещо, повтарям, беше работещ парламент. Защото всичките юнаци, които днес говориха в парламента, говориха за това, как те много искат да приемат закони, да изработят не знам какви политики и т.н. Е, това става, ако днес бяха гласували кабинет. И тук по никакъв начин не влиза в разказа свестни ли са тези хора, дето бяха предложени за министри или не. Да ви кажа аз на половината не си направих труда да им прочета имената. Няма значение, каквото ще да бъде сложено там, въпросът беше, че това беше просто инструмент, за да има работещ парламент, който да контролира и да казва на тези хора какво да вършат. Е, нашите народни представители отказаха това, защото както и вие сама казахте, гонят собствени електорални сметки. Въпросът очевидно никога не е стоял дали да има кабинет, а кой да носи отговорността. За ГЕРБ очевидно номинацията на Габровски беше начин да кажат: „Ние не носим отговорността“. Нищо повече. За останали тепърва предстои да видим грандиозните драматични ходове, с които те пък ще кажат, че те носят отговорността. Резултатът от това за всеки един от нас е липса на ясен хоризонт, липса на политически цели, липса на икономическа рамка, липса на регулаторна рамка за бизнеса, липса на интереси за всеки един от тях дори. Но това са бели кахъри в сравнение с красивите думи, които чухме днес от парламента. Нали така?
Вие имате горчив опит: защо политиците трудно постигат разумен компромис за управление и нормализиране на държавата, дори с определен кратък срок на действие във времето? Ето това е изумителното, което хората не могат да разберат вън от тази каста, затворила се в бялата сграда на Народното събрание.
Ама тя на кастата й е добре, тя се самовъзпроизвежда. Взима по 15 000 лева на месец, стои на топло, ползва определен вид социални и обществени привилегии, какво да й е на нея? А иначе ако трябва да вляза в дълбочина на въпроса ви, ама знаете ли, да се върна, защото на мен и на вас, ако не ходим на работа, ако не изпълняваме това, което се иска в длъжностната характеристика, нас някак си няма да ни държат на работа. Нали така? Не виждам защо, скоро на ваш колегия правих аналогията с моята, с лекарската професия – ами представете си, че вие идвате при мен като лекар с болката си, със страданието си, с болестта си, и аз започвам да ви обяснявам как сестрата не става, как съседа ми е лекар идиот, с него не мога да работя в едно помещение, ще изброя още много неща, свързани със семейния ми живот, които ме правят неготов да отговаря на вашето страдание, и да отделим последните 5 минути от прегледа ви ако искате, задължително да ви попитам с хартиено или с електронно направление сте дошла при мен, защото аз имам ясно отношение към това – не към болестта ви, а към направлението. Ами вие няма да се обърнете повече към мен, нали? Не виждам причина да разглеждаме начина, по който оценяваме работата на лекаря, на учителя, на полицая, да оценяваме по различен начин работата на народния представител. Защото пак казвам, работата на народният представител е да формира власт и да приеме закони. Тези хора днес казаха, че не искат да правят това, искат да правят нещо друго. А по същността на въпроса ви защо не могат – защото за съжаление в последните няколко години, не мога точно да кажа колко, всъщност политическото представителство постепенно се лиши от основание, защото се лиши от идеология. И тук не говоря някакви отвлечени теоретични неща – идеология всъщност означава освен всичко останало и да знаеш какви са основанията и какви са политиките, зад които стоиш, и на базата на какви основания, какви политики можеш да търсиш съюз с един, втори или трети. Когато имаш идеология, ти казваш: аз стоя зад тези три неща, и всеки, който ги подкрепи, защото това е моята идеология, те ще променят обществото по начин, по който моята идеология гласи това, ние ще бъдем заедно с всеки един, който подкрепи тези политики. Когато нямаш такава идеология, съответно се занимаваш с това, с кой би могъл и с кой не би могъл, при какви основания, при какви условия, но в никакъв случай това не може да бъде принципно и не може да има очакван край. Защото когато са избрани 5 партии в парламента и те са заявили някаква идеология, ти знаеш: тези три имат сходни неща, има неща, около които могат да постигнат консенсус, и обществото, в бизнеса, в средите на хората, които очакват подкрепа от държавата ако щете, има разбиране за това. В момента българският политически живот на парламентарно ниво е лишено от идеология, той е свързан с някакви сметки, с крясък, с насаждане на взаимна омраза, и затова и няма абсолютно никаква предвидимост и не може да се търси рационалност в действията на хората, които са там. Знаете ли, слушах днес, отделих доста време между другото, защото ми беше интересно, ако щете като лекар, слушах г-н Христо Иванов, който обясняваше, защо няма да се даде тази подкрепа за кабинета. Безспорно умен, интелигентен човек е Христо, но много ми напомни цялата тази работа на един стар виц за адвокат и сина му, дето и синът завършил право и бащата го пратил на дело, синът се върнал и казал: тате, не се притеснявай, още на първия ден реших делото. Онзи го пребил и казал: аз с това дело те изучих, ти го реши днес за пръв ден. Това, което говореше Христо Иванов, беше точно това – да обясним, че има нещо, което е единственото важно за нас, но което никога няма да бъде изпълнено, и да кажем, че докато не се изпълни, ние ще сме нещо друго. Ако използвам модерната Борисовска футболна терминология, да кажем, че това е нещо като да кажеш, че не щеш да излезеш на терена да играеш мач докато в публиката не се събере точно определен брой зрители, нито повече, нито по-малко. Това може да се случи, но може и да не се случи. Нали така? Резултатът обаче е, че няма мач. И така.
И как ще продължи нашият мач в Народното събрание? Имаме още 2 мандата.
Аз нямам, как да кажа, търся мека дума.
Очаквания?
Нямам добри очаквания, хайде така да кажа, да, щото другата беше лоша. Нямам добри очаквания за това, което предстои, от гледна точка да се продуцира смислено действие. Иначе разкази за това колко са лоши едните и колко са добри другите, ще слушаме още колко там, месец може би остава да го слушаме, след което ще слушаме поредната предизборна кампания, посветена на същото. Не виждам възможност за съставяне на правителство при днешното развитие на ситуацията, каквото и да говорят в този парламент. А разказите за правителство с третия мандат с г-н Янев, всичко останало, то е някак си лишено от смисъл, наистина ще отговаря на всички възможни грехове, които се опитаха да пришият на Николай Габровски. Само че знаете ли, грубият извод е, че всъщност тези хора не разбират, че неподкрепата на кабинета означава невъзможност за влияние – невъзможност за влияние върху обективните процеси върху управлението на страната, невъзможност за налагане на твоите си неща. И аз да попитам всички тези, които днес много умно, много последователно обясниха, как те са отговорни за собственото си действие и нищо друго не ги интересува, например, кой носи отговорност за външнополитическата ориентация на България в следващите месеци? От всички тези разкошни евроатлантици, и не знам какви хора още там, които се надпреварват, кой по-голям юнак е, кой носи тази отговорност и на кого я дадоха днес? Кой носи отговорността за това продължава ли България да бъде част от социалистическия консенсус, за това, че ще взимаме заеми, ще увеличаваме данъци, за да раздаваме пари на калпак? Кой носи отговорност за това? Носят ли го десните в парламента, които днес обясниха, че се интересуват единствено от собствения си път? Кой носи отговорност за това, какво се случва с основните публични системи на образование, здравеопазване и сигурност? На кого оставиха тези хора, които днес си разкъсаха ризите заради принципите си? Оставят ги на червения президент Радев. И ако има нещо, защото днес говориха за мечки в парламента, някой от министрите нещо не беше харесал на „Продължаваме промяната“, нека да кажем, че голямата мечка в парламента е руската мечка. И отговорността за нейните действия са оставени на проруския президент от т.нар. „десни парламентарни представители“. Благодаря им за това.
Д-р Москов, вие от няколко години насам упорито се опитвате да обедините десните сили в десен консервативен блок.
Очевидно не особено успешен до този момент, но аз наистина вярвам, че това е решението.
Въздържах се от оценка дипломатично.
Защото иначе ще го живеем този цирк, който днес гледахме.
Въздържах си дипломатично от оценка. Но моят въпрос е: ще продължите ли с тези усилия? Защото сега като дойдат предсрочни избори, ако няма действително един мощен десен блок, който да генерира достатъчно ниво избиратели и съответно проценти в следващия парламент, за да може да състави или да има основание да състави правителство, мисля че ние ще гледаме 49-ия като 48-ия, пък и 50-ия, изобщо все същата мила родна картинка.
И 50-ия и т.н. Нали знаете, когато се тича в кръг като на стадион, и от време навреме някой пресича старт финалната права преди другия и бива обявен за победител, само дето не е така, всички не са мръднали напред – и това са историите на последните и за съжаление може би и на бъдещите парламенти. Ние в КОД сме абсолютно убедени, мога да го говоря дълго с факти за това, че в този парламент има ляв политически консенсус. Той включва практически всички представители в този парламент, като се почне с ГЕРБ и се стигне до г-н Янев. И този ляв политически консенсус не може да продуцира нещо различно, освен да се излезе накрая на предсрочния мандат и да се каже кой от тези участници в консенсуса е направил така, че да се даде повече, да се даде от моите и вашите данъци на някои хора, които считат, че с даване могат да живеят. За да има разлика в следващия парламент в дясното този консенсус, трябва да има наистина силна ценностна консервативна десница. Иначе цялата тази безотговорност ще продължи. Едновременно с безотговорността продължава безотговорното харчене на, те не са държавни, те са нашите пари. И те не могат да отиват там, където трябва – за образование, за здравеопазване, за сигурност, а отиват за подпомагане на бизнеса, отиват за Зелени сделки, отиват за всякакви левичарски идиотии. И ако някой каже, че политическите партии в този парламент, които като един застават зад знамената на европейската левица и на българската – Зелената сделка, социалната, раздаваща на всички държава, отказа от наистина тотално, генерално скъсване с руското влияние, това е ляв консенсус, и нищо повече. А решението за нас в КОД, и търсим своите съюзници за това, е наистина в дясно от този консенсус да има нещо, което да може да вразуми, да върне нещата, да върне махалото, но в дясно, за да може да има разум, смисъл. И когато говорим за управление, да бъде ясно, че управление и коалиция се търси около принципи, а не срещу хора. Защото първото е разумното, второто е някакъв троцкизъм, който…
Махленска история е, дори не троцкизъм. Вие давате доста интелектуална дълбочина на обикновена махленска история.
Може би сте права, да. Аз с Гошо пък никога, нали, ако ще стените да се наводнят, нищо, че Гошо живее в същата къща.
Сега към кои партии и вие от КОД бихте били склонни да се обърнете за такова дясно обединение?
Не бих искал да навлизам в детайли на това. Говорим с различни политически партии. КОД има, нека да го кажа и за вашите слушатели, защото знам, че между тях има и симпатизанти на КОД, независимо дали са гласували за КОД, но симпатизират на идеите и принципите, зад които седи КОД, имаме различен, противоречив опит с различни видове коалиции. За мен е важно да е ясно какви са принципите, около които една консервативна десница трябва да стои. Защото ако ме питате за разликата, ако в този парламент, днешният, дето свърши днес, имаше смислена консервативна десница, тогава има ясен дневен ред: решителна лустрация, отказ от въглеродното безумие, отказ от социалистическата държава, свобода на икономическата инициатива и гаранция за правилата на предприемачите. Ето, толкова простички неща са необходими. Ако някой иска към това да сложи промяна на съдебна система или нещо друго, което счита, че е особено болезнено за хората, които представлява, това не представлява проблем. Това означава редовно правителство, което работи по тези параметри. В този парламент това е невъзможно, защото представителите на българските граждани в този парламент не искат да носят отговорност. Те искат да кажат защо отговорността за това, че нещо, което за пореден път се е провалило, не е тяхна. L’arte di scappare per un conteggio – казваше Умберто Еко, да продължим с интелектуалния разговор, което значи: „изкуството да избягаш за една бройка“, известна максима в италианските декадентски среди.