За съжаление днес на Запад много лесно можеш да бъдеш осъден за “език на омразата”
Д-р Любомир Канов, съучредител на КОД, споделя в своя Facebook профил.
Ех, тези ефмемизми…Хора с “нетрадиционна сексуална ориентация”. А защо толкова много думи? “Противозаконно отнемане на имущество”. Точно с толкова ли много думи трябва да се нарече кражбата?
Комунистът говори за “класова борба”, за класова омраза. Либералният му син днес, (впрочем напълно споделящ идеалите на татко си), атакува онези, които са отхвърлили неграмотните теории на каскетлиите-марксисти и вече е приел обновеното “учение” на модерните марксисти. Първото нещо, което иска да наложи след провала на татковците му, е да започне война срещу “езикът на омразата”.
За съжаление днес на Запад много лесно можеш да бъдеш осъден за използването на “език на омразата”, да загубиш професията си и даже да прекараш много дни в културна изолация или в затвора, защото Маркс възкръсна там отново в нови либерални одеяния.
Когато изобретиш идейно-политически жаргон, който обвинява другите в “омраза”, а тебе оставя в белите беневреци на абсолютната политическа правота, тогава имаш окончателната перверзия на човешкото говорене, изопачаването на понятията и на самия смисъл на нещата.
Ето така можеш да направиш пробива, да спечелиш битката-през езика. Чрез
евфемизмите на лъжата! Лично и потомствено изпитваш и практикуваш класова
омраза, но воюваш срещу “омразата” на онези, които не харесват диктатурата на
пролетариата, нито твоята класова “борба”. Всъщност “класовата” борба цели
винаги физическото унищожение на твоите противници.
Най-коварната победа на лъжата е, когато ти затвори устата, когато ти отнеме
свободата на словото, а вместо това ти предложи да си служиш с предложени от самата
нея евфемизми, привидно елиминиращи “омразата”.
А междувременно самата тя практикува класова омраза и разделение между хората напълно безнаказано и безпрепятствено. Няма нито едно модерно общество на Запад, което да е забранило комунистическата пропаганда и нейните лъжи. Уви.
Д-р Любомир Канов е психиатър и писател. Завършил медицина в София в 1971 г, специализирал психиатрия и работил до 1977, когато е атестуван и осъден за контрареволюционна дейност, целяща подкопаването на социализма у нас и в СССР. Излежава присъдата в Старозагорския Затвор. Емигрира в Канада и САЩ през 1984 г, където отново практикува като лекар и американски психиатър. Работи като директор на Клиника за психично здраве и като частно практикуващ до 2016 г, когато се завръща в България. Отличен е с диплома “Top American Psychiatrists” за 2004 г. Публикувал е пет белетристични книги и е носител на Националната награда на българските писатели за 1992г. Женен, има един син.